РАЗГЪРМЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разгърмя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. разгърмя̀л се, -а се, -о се, мн. разгърмѐли се, св., непрех. 1. Започвам да гърмя много , безразборно. Той изпълнявал ролята на гръмотевица, но на снощното представление се разгърмял не при появата на Призрака, а много по-късно — точно когато Офелия се дави. А. Мелконян, VD [еа].
2. Прен. Разг. Започвам да говоря силно, високо, гръмогласно. — Савата ме изпъди от стаята, а пък бай Симеон каза, че ще ме съдят и ще ме затворят... — Ще те затворят! Друго не можаха да измислят — разгърмя се Горана. В. Ченков, ПС, 71. — Божке-е-е... каква съм луда, божке-е-е... Как забравих какви хора имам в къщата и съм се разгърмяла като побъркана, божке-е-е... М. Гръбчева, ВИН, 382.